Постинг
17.09.2016 21:16 -
"Ками -сама Хажимемашита" или из "Животът на една богиня" Глава 2: Печатът
-Печат на челото ми?
А! Това сигурно е било, когато господинът ме е целунал по челото.
-Онази целувка... Това е било печат?- докоснах си челото, осъзнавайки в какво съм се забъркала.
-Това хлапе е предназначено за божество?- видях как се намръщва.-Какво може кирливо като теб?- хвана ме с пръстите на едната си ръка за брадичката ми и ме предърпа към лицето си, като ме предизвикваше с поглед.- Събиране на молитви или в най-добрия случай да плеви градината, а?- пусна ме и се развика- Отказвам да я приема!
- Но тя има благословията на Микаге-сама!
Децата започнаха да ме защитават, като дори застанаха пред мен.
-Не се нуждаем от нея! Махнете я от тук!
-Чакай! Държиш се наистина грубо, знаеш ли го?- вече не можех да го понасям.- Всъщност, кой по дяволите би искал да отправи молитва към такъв западнал храм?- изправих се и се включих към крещенето.- Отказвам да остана в този храм!
-Не! Не! Не!- децата започнаха да се суетят около мен- Не го казвай Нанами-сама! Добре дошла си да останеш тук!
-Или тя си отива, или аз!
Откачената лисица отново показваше гордостта си и лошия нрав. Дори не му трябваше много време да го направи. Но погледнато реално в целия този хаус не се интересувах кой знае колко.
- Томое-доно!
От мен децата се прехвърлина на него, като мухи на мед.
- Служа само на Микаге! Нямам намерение да и служа! Спокойно може да ме замени със старо бездомно куче!
И Томое бавно изчезна в тъмнината. Когато не беше в стаята, странни защо, но беше зловещо.
-Хей, чакай!
Крещейки тръгнах към мястото където изчезна, но него наитина го нямаше. Да... бях сигурна, че Томое го няма и съм сама тук в стар изоставен храм с две чудати деца. Какво ли предстоеше сега? Дали бях готова? Май нямах друг избор. Щом лисицата си тръгна поне можех тази вечер да прекарам тук. Обърнах се към хлапетата и с най-печалния си поглед заговорих:
- Ъм...За сега, може ли да ми позволите да остана за през нощта?
- С удоволствие!
****************************
На другия ден усетих парещите лъчи на слънцето върху кожата си. В просъница се усмихнах и станах. Протегнах се и отново се усмихнах. Започнах да се оправям и си говорех на себе си:
- Човече, какъв сън!- засмях се леко и продължих да си говоря:- Баща ми избяга, изгониха ме от къщата ми... Изгубих се, някой ми даде къцата си. Когато отидох се оказа западнал храм и всички същества в нея не спираха да говорят, че съм Земно Божество. Попитах "Какво?" и тогава наистина груб демонна име Томое ми заяви, че няма да ме приеме. Какъв сън само!
-Добро утро, Земно Божество!
В краката ми бяха двете малки деца от снощи, коленичещи и кланещи се за поздрав. И да, всъщност сънят ми беше реалност... Наистина се надявах да не е...
По-късно същия ден с момчетата разговаряхме:
- Без много шум има някой неща, които трябва да направите.
- Какви?
- Задълженията на Земното Божество! - явно хлапетата винаги говореха едновременно, и тонът вече беше различен. Беше съвсем сериозен, а аз се плашех до смърт.- Първо, пометете дворът!- и естественно започнах да го правя- Почистете мръсотията от стените. Съберете листата на купчинки! После избършете пода! След това идва плевенето!
След изпълнението на задачите седях и плевях, като говорех и с момчетата.
- И това е божествена работа?! Извинете ме, но не съм казвала, че ще съм Земно Божество.
- Какво искаш да кажеш? Няма никой друг освен теб, който да защити храма. Томое-доно го няма!
Докато чистих и разговарях с тях за това, че не искам да съм Земно Божество, децата се разплакаха. Двамата мълчогани се стренчиха в мен и заговориха:
- Ние Оникари и Коутецу служим в храма от много години. И ще продължим да ти служим, Нанами-сама! Заповядвай ни колко колкото искаш!
Двамата отново започнаха да коленичат пред мен, а аз останах без думи. Чувствах се ужасно неловко, но хубавата част бе, че им научих имената. Станах от мястото си и грабнах в ръце една метла.
- Впрочем...- чудех се дали ще ми отговорят.
- Да?
- Кой е Томое, така или иначе?
- Той е защитник, който служеше на Микаге-сама. Той е лисичи демон и беше избранда замени божественото куче, защото Микаге-сама мази кучета.
Последното го знам. Все пак така се запознах с Микаге-сама. Започнах да се разхождам и не след дълго отново започнах да скубя плевелите. Както ми разясниха Оникари и Коутецу, това също е част от работата ми. Но като се замисля, предполагам, че това тук... цялата тази създала се ситуация можех да я ползвам като за печелившо оцеляване. Ох... погледнах си ръка, където в нея се беше забил малък трън. Когато зад гърба ми усетих появило се течение и чух един определен глас:
- Дори не можеш да плевиш правилно. Уау, безполезна си.
Надменния глас на можеше да се сбърка. Това определено беше откачения Томое. От ядът почервенях, но запазих самообладание и продължих да плевя. Нямаше да му доставя това удоволствие.
- Какво? Мислех си, че си тръгнал.
- Не мисля, че притежаваш необходимото за Земно Божество. Защо не се прибереш вкъщи преди да е станало късно?
- Нямам дом, в който да се прибера- не мислях, че ще стигнем до този разговор и да му се обяснявам.- Изритаха ме заради дълговоте на баща ми.
Усетих как се умълчава. Дали не ме е съжалил?
- На кого му пука?
Изведнъж ме ритна по дупето, а аз хвъкнах напред. Бързо се обърнах към Томое готова за поредния скандал, но него го нямаше. Беше се изпарил така както се беше появил. Но в края на крайщата, какъв беше смисълът да се спречкваме?
******************************************
- Уф, уморена съм!
След дългия ден лежах в една от стаите на храма.
- Казват, че съм бог или нещо подобно, но имам чувството, че просто ме използват.
"Моля, бди над дъщеря ми, когато ражда."
Пред храма имаше възрастна дама, която се молеше за лекото раждане на дъщеря си, а аз чух гласа й.
- Но дали беше нейния глас?
- Наистина!- децата се появиха от нищото.- Това е молитвата на вярващия.
- Това е работата на Земното Божество, да чуе молитвата на хората, които я отправят. И да, това е следващата ти работа.
Тогава Коутецу и Оникари стовариха купища тетрадки пред мен.
- Моля, прочетете всички!
- Какви са тези неща?
- Списъкът на молитвите през последните 20 години. Томое-доно ги записваше, така Микаге-сама можеше да ги прочете след връщането си.
Взех една от тетрадките и започнах да чета. Имаше купища молитви, на които трябваше да се обърне внимание, а ако се мотаех нямаше да приключа скоро. А между временно момчетата ми обясняваха за намаляването на вярващите и за това как Томое се грижеше за храма. Накрая ми обясниха, че днешната работа, която свърших, Томое е правел в продължение на двайсетта години, докато в храма го нямало божеството. Възхитена и засрамена от оплакванията ми погледнах момчетата, а те отново ми се кланеха. Явно много държаха на него. Погледнах отново в тетрадката и едва сега се замислих за изящния почерк. И за подробното описание на молитвите...
"Моля! Моля, чуй гласа ми..."
"Всъщност, кой би искал да отправи молитва към такъв западнал храм?"
Замислих се за вярващите, за грубото отношение, което отправих към храма и Томое. И за това, че реагирам спонтанно.
- Надявам се сега да разбираш, Нанами-сама.
- Да, разбрах. Разбирам, че не съм създадена да бъда Божество. Аз съм просто една гимназистка без никакви способности. Но... искам да изясним нещата. Изглежда, че недоразбрах, Томое. Искам вие двамата да ме заведете при него.- Време беше да оправя нещата.
- Но... той най-вероятно е в "другия" свят, точно сега.
- Другия свят?- имаше толкова много неща, които не разбирах....
*************************************************
Другият свят
Другия свят е разположен в сенчеста джунгла, обгърната от пълна тъмнина. Свят между нашия и отвъдния свят, където демоните бродят свободно. А тъмнината на нашия свят е толкова черна, че един отклонен поглед ще те накара да изгубиш пътя си.
**************************************************
- Това е ...
- ... демонския свят.
Стояхме насред огромен плоюад, а от двете ни страни имаше двуетажни сгради светещи в червено.
Въздухът беше студен, а мъглата се спускаше надолу. Мястото наистина изглеждаше зловещо, но това не трябваше да ни спира с намирането на Томое. Започнахме да вървим и децата започнаха да викат.
- Твърде сте шумни, Оникари, Коутецу.
В едина от сградите се чу и гласа на Томое. Децата веднага се запътиха към гласа, а аз тичах след тях. Когато стигнахме Оникари и Коутецу отвориха вратите. С гръб към тях стоеше Томое. Кимоното, с което беше облечен се виждаше как е посъблечено. Около него имаше и две момичета, които също бяха облечени с кимона. Лицата им приличаха на котки, а израженията им бяха спокойни. Личеше се още от далече, че държанието им както и лицата им бяха котешки. Особено и от самото им държане.
Едно момиче беше регърнало Томое, а другото му наливаше саке. Двете се държаха като типичните гейши.
- Имаш ли някаква работа с мен?
- Томое-доно! Колко жалко! Ти си божествен пратеник, пиещ докато слънцето още не е залязло!- момчетата бяха застанали пред него и му се караха.- Томое-доно, смени дрехите си веднага! Вие двете, махайте се!
Момичетата се ядосаха на моите малки пазители и ги отскубнаха от скъпоценната им лисица, а той стоеше спокойно и наблюдаваше как двете започнаха да налагат Оникари и Коутецу. Томое си пиеше от сакето и расъждаваше над случката без да подозира, че съм там.
- Върнете се в храма, Томое-доно.- проплакаха децата.- Томое-доно още ли не я приемаш като твой господар? Приемаш ли разрушаването на храма?
- Не ми пука вече. Всъщност съм облекчен, че не се налага да бъда пратеник на боговете повече. Ще правя каквото си поискам от сега нататък.
- Томое-доно, Нанами-сама каза, че иска да говори с теб. Така че, тя е тук сега.
- Какво?!- Томое рязко се обърна шокиран.
- Ти също имаш дом, в който да се върнеш и така ли се отнасяш към храма?- повече не можех да търпя глупостите му.- Не значи ли нищо за теб?! Сбогом.
Обърнах се и си тръгнах, зад мен момчетата викаха името ми.
- Защо я доведохте тук? Кой по дяволите води нормални хора тук?!
- Тя не е човек, а нашето Земно Божество.
- Това е още по-лошо.
Чувах ги как говорятдокато се отдалечавах, но все пак още не разбирах защо само лае без да хапе? Какво му имаше? Не мога да повярвам, че каза нещо подобно.
И докато си говорех на ум без да гледам къде ходя се блъснах в някого. Погледнах човека срещу мен, но той не беше човек и не беше сам. Всъщност бяха трима, единия, стоящ от ляво, беше слаб и висок с разпокъсанароба и зловещо лице, наподобяваще страшна маска и с огромни уши. Другият стоящ от дясно бе с козина и с лицце смесено между птица и куче. И накрая беше този, в когото се блъснах. Приличаше на циклоп. Беше сравнително по-голям от останалите същества, а окото му беше в средата на челото. Изглеждаше сравнително глупав и широко усмихнат.
Както този в ляво, така и циклопа имаше разпокъсано кимоно.
- Момиче, ти ли си новото Земно Божество в светилището на Микаге?
Докато се усетя съществото прекъсна мислите ми. Може би той бе и главатаря им.
Пристъпих назад, но и тримата се доближиха. Дори можеше да се каже, че почти ме заобиколиха.
- Чухме, че Микаге е отдал Земното Божество, но не сме си помисляли,...
-..., че замесника му ще изглежда толкова вкусен, колкото си ти.
Тримата говореха за мен, като за храна! Усетих как ми се разширяват очите и как изведнъж усетих, че идването ми тук е една огромна грешка.
Започнах да пищя и побягнах. Зад мен трите чудовища изкрещяха нещо и ме подгониха. Най- вероятно ме искаха за следобедна закуска или за вечеря. В следшащия момент хлапетата се появиха, крещяха името ми и се обърнах. Видях децата тичащикъм мен и чудовищата боричкащи се , опитвайки се да се победят взаимно.
Май наистина не бяха толкова умни...
Виждайки, че се отдалечавам викаха по мен и взаимно се затичаха. В следващия момент се появи и Томое. Всички спряхме, може би той щеше да ме защити!
- О, това е Томое.- изненада се циклопа.
- Може ли да изядем това момиче?- включи се и чудовището с големи уши.
- Надявам се, не си тук, за да ни спреш.- потърка ръце циклопа.
- Може да я изядете- усмихна се лисичия демон.- Нямате нужда от разрешението ми.
- Сигурен ли си?- Изненадани го попитаха.
- Благодарим ти!- Изкрещя коткоптицата.
А аз бях шокирана. Това просто ми дойде в повече. Не можеше да е истина...
- Но ме хванахте в лошо настроение - зловещия глас на Томое се появи, а чудовищата изтръпнаха.
Аз и момчетата отново побягнахме. Тръгнахме към гората, за да можем да избягаме от този свят и да се върнем към нашия. Това ми се струваше най- правилното решение. А зад нас се чуваха писъци...
*********************************************
Мислите на Томое
Безсилно момиче натоварено с правомощията на земно божество.... Ако трябва да я сравнявам с нещо, тя е като патица с праз сложена в тенджера да се готви. Въпреки, че това вече не е моя работа.
**********************************************
- Мисля, че сме достатъчно далеч- предположих на глас
- Предполагам, че да.- предположи единия мъник.
- Нанами- сама, моля те върви при Томое-доно. Имаме нужда от него, на всяка цена трябва да върнем божественният ти пратеник.
- Не, добре съм без него. Прибирам се вкъщи.
И отново започнах да вървя. Нямах намерение да слушам отново глупостите на Томое. Ако желаеше сам можеше да се върне. Но аз нямаше да говоря повече с него. Достатъчно бе наранил гордоста ми.
Зад мен децата започнаха да ме гонят и най-вероятно нямаше да се откажат толкова лесно.
- Но Нанами-сама, ако го накараш да сключи договор с теб ще трябва да се подчинява на всяка твоя дума.
- А? Ще се подинява на всяка дума? Вярно ли е?
- Да, това е едно от специалните правомощия на Земното Божество.
- О, Това е интересно. И как трябва да сключа този договор?
- Относно това, всичко което трябва да направиш е да го целунеш.
По дяволите! Тъкмо се зарадвах...
- Ако успееш да го направиш, той ще бъде твой верен слуга. Ще направи всичко, което поискаш от него.
Просто не можех да го направя! Не! Не! Не! Осъзнах, че тичам опитвайки се да се скрия от Коутецу и Оникари. Но все пак тези деца са проблеми под прикритие. Какво се опитват да ме накарат направя! Просто си отивам вкъщи и точка!
Продължих да тичам, а зад мен чувах как момчетата ме търсят.
- Чакайте, госпожице, може ли да ми помогнете?
А? Отстрани имаше паднала старица с тежък багаж, носеща на гърба си. Погледнах я с любопитство, а тя ми се усмихна мило. Чудех се как ли се е озовала тук. В следващия момент чух гласовете и приближаването на двете хлапета, което веднага ме паникьоса. Изправих старицата и леко се приведох, за да може тя да се качи на гърба ми. Подканих я и когато усетих тежеста върху себе си побегнах с всички сили.
- Препънах се в корена на едно дърво.- Започна да ми сеобяснява, а аз просто бях почти в истерив.
-Къде живеете? Бабче, къщата ти по този път ли е?
- Насочила си се в правилната посока.
Бегло я погледнах и се ужасих. Старицата държеше нож в ръката и се канеше да ме убие. А външния й вид започна да е променя. Ужасена не можех да помръдна. Тогавасе появиха и хлапетата. Двамата я ритнаха и тя изхвърча от гърба ми. Претърколи се и се изправи.Погледна ме ужесточено и видях светещите й очи.
- Тя е демон вещица!- Изкрещяха момчетата. Тогава тя отново започна да ме напада! Имах чувството, че съм изпаднала в дълбок кошмар. Тримата бързо се обърнаха и започнахме да тичаме.
- Няма да ти позволя да избягаш! Позволи ми да те изям! Това ще ми донесе 1000 години живот!
Изведнъж тримата се осовахме в някаква паяжина, която ни дърпаше към нея. Тогава момчетата направиха нещо, при което аз и Оникари не бяхме в плен. Само Коутецу остана в паяжината. Тичешком видях как Коутецу вече беше при вещицата и беше свит на кълбо. Нещо й говореше, а тя се разбесня. Разбирайки, че не съм вътре изхвърли като боклук Коутеци и пак започна да ме гони.
- Нанами- сама, Коутецу призова Томо-доно. Когато пристигне трябва да сключите договора.
- Няма начин!
- Тогава, моля, приеми това.- тичешком Оникари ми подаде малки правоъгълни листчета и четки за калиграфия.
- Какво е това?
- Защитен талисман. Това е още едно от правомощията ти, като Змно Божество. Ако напишеш нещо и го насочиш към врага си, думата приема формата на това, което е написано.
- Наистина?- това определено беше вид надежда.
Взех листовете и четката и започнах да пиша. Когато бях готова го залепих на челото на Оникари и заповядах:
- Превърни се в гигантско божество пазител!
- Ъм... Нанами-сама , заклинанието не може да бъде по-силно от теб.
- Трябваше с това да започнеш!
Както обикновенно започна с основната част пропускайки подробностите. Чудя се дали винаги ще е така? Но в момента не трябва да мисля за това. Имахме по наложителен проблем, който трябваше да решим, защото нямаше вечно да тичаме. Погледнах към листчетата. Оставаха ми още две. Бързо без да му мислянадписах второто с надеждата да ни измъкне, когато вещицата отново пусна паяжините.
Моето копие изпищя, а демона се нахвърли. Захапа главата ми и копието, което бях направила отново се превърна в дърво.
Същевременно с единия си съпътник започнахме да се катерим по едно, нека кажем, изключително високо дърво. Отдолу под нас се чуваха крясъците на демона, който ме обиждаше по всевъзможни начини. Погледнах и последното листче. Сегабеше време да преглътна гордоста си и да помоля за помощ. Спряла на първия по-висок клон започнах да пиша:
"Томое, спаси ме!"
Вече плачеща продължих да се катеря. Погледнах надолу и изпищях. Не можех да продължа, беше прекалено висока! Над мен Оникари ме молеше да продължа, а под мен демона се катереше като и аз не знам какво...
- Приближава ни!- изкрещях в паниката в следващия момент докато се усетя ме беше хванала за глезена. Започна да ме дърпа надолу, а аз пищях като луда.
- Изглежда, че си в капан, Нанами.
Това беше гласа на Томое! Значивсе пак е чул съобщението ми! Погледнах го, а лукавата усмивка беше на лицето му.
- Чух, че си в беда и веднага долетях... да те погледам от висока, това е.
- Какво?!
Разярена от Томое изритах с крак вещицата и тя полетя надолу. Докатерих се до клона, на който стоеше Томое. Задухана спрях, а той се доближи до мен. Отново ми се усмихна лукаво и заговори:
- Искаш ли да те спася? Искаш да ти помогна, нали? Ако плачеш, умоляваш и признаеш, че си пълна абдалка, бих могъл да ти помогна.
- Та кой иска помоща ти?
Изхлузих се и започнах да падам, но за щастие се хванах за един клон.
- Нанами-сама повтаряйте след мен, "Бях глупачка!"- Коутецу говореше отгоре.
- Няма!
- Поискайте му прошка!
- Няма!
- Томое-сама, моля те!
- Казах, не!
- Ще ти помогне ако кажеш едно от тях! Нали, Томое-доно?
- О, да.- обади се Томое и скочи на моя клон, на който висях.- Както казахте ще и помогна- и той нервно се усмихна- Сега, давай.
- Нанами-сама, кажи го!
- Не искам!
-Нанами-сама, кажи го!
- Не ща! Предпочитам да направя това, отколкото да пълзя в краката му!
Надигнах се от мястото, на което висях, хванах кракът на Томое и се пуснах с другата ръка. Тежеста на тялото ми тласна Томое да падне с мен. А изненадан не реагираше по никакъв начин. Полетели вече надолу чух крясаците на демона и виковете на момчетата.
- Глупачка! Можеше, просто да го кажеш, знаеш го, нали?
Падаше с лице към мен. Двамата се гледахме в очите, а гнева в очите му бликаше.
- Ще позволиш на упорството ти да те убие?
Време беше. Трябваше да го направя, иначе наистина думите му щяха да се окажат истина. Хванах го за кимоното и го придърпах към себе си. Хванах след това лицето му и го целунах. Отново го погледнах в очите и му заповядах:
- Томое, спаси ме!
Очите му се разшириха и устата му се отвори. Явно свързването е минало по план. Около ръцете му се появиха златни окови и след това изчезнаха. Томое спря да пада, а гледаше ръцете си и оковите около тях, но за сметка на това аз продължих надолу.
- Проклятие!
Изкрещя лисичия демон и се спусна надолу. И тогава той ме спаси. Бях в ръцете му, а главата ми върху раменете му, така бавно слизахме надолу обгърнати в светлина. Отгоре децата се чуваха.
- Нанами-сама, сега вече си истиско Земно Божество.
Вече стпили на земята, Томое ме гледаше сърдито, а аз се почувствах неудобно заради целувката. Предполагам и лицето ми беше румено.
- Какво си направил с плячката ми!
- Слизай, проклета старица.
Този тон сравнен с убийство ме караше да потръпна. Томое ме пусна и ръцете му се обвиха в сини пламъци. В следващия момент започна да я замеря с тях.
Не след дълго вещицата беше свалена и вързана, а Томое я риташе и крещеше.
- Благодарение на теб отново съм божествен пазител! Колко дълго да чакам за свободата си? Какво ще кажеш за себе си? Ах ти... ти...
- Аз съм само една немощна стара дама! Какво правиш?!
- Немощна?! Мислиш се за забавна?
- Томое...- време беше и аз да се намеся.
- Какво?- разярен се обърна към мен, но аз нямах нищо против.
- Благодаря ти, че ме спаси.
Нежно и щастливо му се усмихнах, а той ме гледаше. Не излъчваше никаква емоция, изследваше лицето ми. Единственото, което забелязах, бе че едно от лисичите му уши помръдна. Явно чрез тях изразяваше част от емоциите си.
- Нека се върнем в храма, Томое.
Подканих го и четиримаа тръгнахме към изгряващото слънце.
А! Това сигурно е било, когато господинът ме е целунал по челото.
-Онази целувка... Това е било печат?- докоснах си челото, осъзнавайки в какво съм се забъркала.
-Това хлапе е предназначено за божество?- видях как се намръщва.-Какво може кирливо като теб?- хвана ме с пръстите на едната си ръка за брадичката ми и ме предърпа към лицето си, като ме предизвикваше с поглед.- Събиране на молитви или в най-добрия случай да плеви градината, а?- пусна ме и се развика- Отказвам да я приема!
- Но тя има благословията на Микаге-сама!
Децата започнаха да ме защитават, като дори застанаха пред мен.
-Не се нуждаем от нея! Махнете я от тук!
-Чакай! Държиш се наистина грубо, знаеш ли го?- вече не можех да го понасям.- Всъщност, кой по дяволите би искал да отправи молитва към такъв западнал храм?- изправих се и се включих към крещенето.- Отказвам да остана в този храм!
-Не! Не! Не!- децата започнаха да се суетят около мен- Не го казвай Нанами-сама! Добре дошла си да останеш тук!
-Или тя си отива, или аз!
Откачената лисица отново показваше гордостта си и лошия нрав. Дори не му трябваше много време да го направи. Но погледнато реално в целия този хаус не се интересувах кой знае колко.
- Томое-доно!
От мен децата се прехвърлина на него, като мухи на мед.
- Служа само на Микаге! Нямам намерение да и служа! Спокойно може да ме замени със старо бездомно куче!
И Томое бавно изчезна в тъмнината. Когато не беше в стаята, странни защо, но беше зловещо.
-Хей, чакай!
Крещейки тръгнах към мястото където изчезна, но него наитина го нямаше. Да... бях сигурна, че Томое го няма и съм сама тук в стар изоставен храм с две чудати деца. Какво ли предстоеше сега? Дали бях готова? Май нямах друг избор. Щом лисицата си тръгна поне можех тази вечер да прекарам тук. Обърнах се към хлапетата и с най-печалния си поглед заговорих:
- Ъм...За сега, може ли да ми позволите да остана за през нощта?
- С удоволствие!
****************************
На другия ден усетих парещите лъчи на слънцето върху кожата си. В просъница се усмихнах и станах. Протегнах се и отново се усмихнах. Започнах да се оправям и си говорех на себе си:
- Човече, какъв сън!- засмях се леко и продължих да си говоря:- Баща ми избяга, изгониха ме от къщата ми... Изгубих се, някой ми даде къцата си. Когато отидох се оказа западнал храм и всички същества в нея не спираха да говорят, че съм Земно Божество. Попитах "Какво?" и тогава наистина груб демонна име Томое ми заяви, че няма да ме приеме. Какъв сън само!
-Добро утро, Земно Божество!
В краката ми бяха двете малки деца от снощи, коленичещи и кланещи се за поздрав. И да, всъщност сънят ми беше реалност... Наистина се надявах да не е...
По-късно същия ден с момчетата разговаряхме:
- Без много шум има някой неща, които трябва да направите.
- Какви?
- Задълженията на Земното Божество! - явно хлапетата винаги говореха едновременно, и тонът вече беше различен. Беше съвсем сериозен, а аз се плашех до смърт.- Първо, пометете дворът!- и естественно започнах да го правя- Почистете мръсотията от стените. Съберете листата на купчинки! После избършете пода! След това идва плевенето!
След изпълнението на задачите седях и плевях, като говорех и с момчетата.
- И това е божествена работа?! Извинете ме, но не съм казвала, че ще съм Земно Божество.
- Какво искаш да кажеш? Няма никой друг освен теб, който да защити храма. Томое-доно го няма!
Докато чистих и разговарях с тях за това, че не искам да съм Земно Божество, децата се разплакаха. Двамата мълчогани се стренчиха в мен и заговориха:
- Ние Оникари и Коутецу служим в храма от много години. И ще продължим да ти служим, Нанами-сама! Заповядвай ни колко колкото искаш!
Двамата отново започнаха да коленичат пред мен, а аз останах без думи. Чувствах се ужасно неловко, но хубавата част бе, че им научих имената. Станах от мястото си и грабнах в ръце една метла.
- Впрочем...- чудех се дали ще ми отговорят.
- Да?
- Кой е Томое, така или иначе?
- Той е защитник, който служеше на Микаге-сама. Той е лисичи демон и беше избранда замени божественото куче, защото Микаге-сама мази кучета.
Последното го знам. Все пак така се запознах с Микаге-сама. Започнах да се разхождам и не след дълго отново започнах да скубя плевелите. Както ми разясниха Оникари и Коутецу, това също е част от работата ми. Но като се замисля, предполагам, че това тук... цялата тази създала се ситуация можех да я ползвам като за печелившо оцеляване. Ох... погледнах си ръка, където в нея се беше забил малък трън. Когато зад гърба ми усетих появило се течение и чух един определен глас:
- Дори не можеш да плевиш правилно. Уау, безполезна си.
Надменния глас на можеше да се сбърка. Това определено беше откачения Томое. От ядът почервенях, но запазих самообладание и продължих да плевя. Нямаше да му доставя това удоволствие.
- Какво? Мислех си, че си тръгнал.
- Не мисля, че притежаваш необходимото за Земно Божество. Защо не се прибереш вкъщи преди да е станало късно?
- Нямам дом, в който да се прибера- не мислях, че ще стигнем до този разговор и да му се обяснявам.- Изритаха ме заради дълговоте на баща ми.
Усетих как се умълчава. Дали не ме е съжалил?
- На кого му пука?
Изведнъж ме ритна по дупето, а аз хвъкнах напред. Бързо се обърнах към Томое готова за поредния скандал, но него го нямаше. Беше се изпарил така както се беше появил. Но в края на крайщата, какъв беше смисълът да се спречкваме?
******************************************
- Уф, уморена съм!
След дългия ден лежах в една от стаите на храма.
- Казват, че съм бог или нещо подобно, но имам чувството, че просто ме използват.
"Моля, бди над дъщеря ми, когато ражда."
Пред храма имаше възрастна дама, която се молеше за лекото раждане на дъщеря си, а аз чух гласа й.
- Но дали беше нейния глас?
- Наистина!- децата се появиха от нищото.- Това е молитвата на вярващия.
- Това е работата на Земното Божество, да чуе молитвата на хората, които я отправят. И да, това е следващата ти работа.
Тогава Коутецу и Оникари стовариха купища тетрадки пред мен.
- Моля, прочетете всички!
- Какви са тези неща?
- Списъкът на молитвите през последните 20 години. Томое-доно ги записваше, така Микаге-сама можеше да ги прочете след връщането си.
Взех една от тетрадките и започнах да чета. Имаше купища молитви, на които трябваше да се обърне внимание, а ако се мотаех нямаше да приключа скоро. А между временно момчетата ми обясняваха за намаляването на вярващите и за това как Томое се грижеше за храма. Накрая ми обясниха, че днешната работа, която свърших, Томое е правел в продължение на двайсетта години, докато в храма го нямало божеството. Възхитена и засрамена от оплакванията ми погледнах момчетата, а те отново ми се кланеха. Явно много държаха на него. Погледнах отново в тетрадката и едва сега се замислих за изящния почерк. И за подробното описание на молитвите...
"Моля! Моля, чуй гласа ми..."
"Всъщност, кой би искал да отправи молитва към такъв западнал храм?"
Замислих се за вярващите, за грубото отношение, което отправих към храма и Томое. И за това, че реагирам спонтанно.
- Надявам се сега да разбираш, Нанами-сама.
- Да, разбрах. Разбирам, че не съм създадена да бъда Божество. Аз съм просто една гимназистка без никакви способности. Но... искам да изясним нещата. Изглежда, че недоразбрах, Томое. Искам вие двамата да ме заведете при него.- Време беше да оправя нещата.
- Но... той най-вероятно е в "другия" свят, точно сега.
- Другия свят?- имаше толкова много неща, които не разбирах....
*************************************************
Другият свят
Другия свят е разположен в сенчеста джунгла, обгърната от пълна тъмнина. Свят между нашия и отвъдния свят, където демоните бродят свободно. А тъмнината на нашия свят е толкова черна, че един отклонен поглед ще те накара да изгубиш пътя си.
**************************************************
- Това е ...
- ... демонския свят.
Стояхме насред огромен плоюад, а от двете ни страни имаше двуетажни сгради светещи в червено.
Въздухът беше студен, а мъглата се спускаше надолу. Мястото наистина изглеждаше зловещо, но това не трябваше да ни спира с намирането на Томое. Започнахме да вървим и децата започнаха да викат.
- Твърде сте шумни, Оникари, Коутецу.
В едина от сградите се чу и гласа на Томое. Децата веднага се запътиха към гласа, а аз тичах след тях. Когато стигнахме Оникари и Коутецу отвориха вратите. С гръб към тях стоеше Томое. Кимоното, с което беше облечен се виждаше как е посъблечено. Около него имаше и две момичета, които също бяха облечени с кимона. Лицата им приличаха на котки, а израженията им бяха спокойни. Личеше се още от далече, че държанието им както и лицата им бяха котешки. Особено и от самото им държане.
Едно момиче беше регърнало Томое, а другото му наливаше саке. Двете се държаха като типичните гейши.
- Имаш ли някаква работа с мен?
- Томое-доно! Колко жалко! Ти си божествен пратеник, пиещ докато слънцето още не е залязло!- момчетата бяха застанали пред него и му се караха.- Томое-доно, смени дрехите си веднага! Вие двете, махайте се!
Момичетата се ядосаха на моите малки пазители и ги отскубнаха от скъпоценната им лисица, а той стоеше спокойно и наблюдаваше как двете започнаха да налагат Оникари и Коутецу. Томое си пиеше от сакето и расъждаваше над случката без да подозира, че съм там.
- Върнете се в храма, Томое-доно.- проплакаха децата.- Томое-доно още ли не я приемаш като твой господар? Приемаш ли разрушаването на храма?
- Не ми пука вече. Всъщност съм облекчен, че не се налага да бъда пратеник на боговете повече. Ще правя каквото си поискам от сега нататък.
- Томое-доно, Нанами-сама каза, че иска да говори с теб. Така че, тя е тук сега.
- Какво?!- Томое рязко се обърна шокиран.
- Ти също имаш дом, в който да се върнеш и така ли се отнасяш към храма?- повече не можех да търпя глупостите му.- Не значи ли нищо за теб?! Сбогом.
Обърнах се и си тръгнах, зад мен момчетата викаха името ми.
- Защо я доведохте тук? Кой по дяволите води нормални хора тук?!
- Тя не е човек, а нашето Земно Божество.
- Това е още по-лошо.
Чувах ги как говорятдокато се отдалечавах, но все пак още не разбирах защо само лае без да хапе? Какво му имаше? Не мога да повярвам, че каза нещо подобно.
И докато си говорех на ум без да гледам къде ходя се блъснах в някого. Погледнах човека срещу мен, но той не беше човек и не беше сам. Всъщност бяха трима, единия, стоящ от ляво, беше слаб и висок с разпокъсанароба и зловещо лице, наподобяваще страшна маска и с огромни уши. Другият стоящ от дясно бе с козина и с лицце смесено между птица и куче. И накрая беше този, в когото се блъснах. Приличаше на циклоп. Беше сравнително по-голям от останалите същества, а окото му беше в средата на челото. Изглеждаше сравнително глупав и широко усмихнат.
Както този в ляво, така и циклопа имаше разпокъсано кимоно.
- Момиче, ти ли си новото Земно Божество в светилището на Микаге?
Докато се усетя съществото прекъсна мислите ми. Може би той бе и главатаря им.
Пристъпих назад, но и тримата се доближиха. Дори можеше да се каже, че почти ме заобиколиха.
- Чухме, че Микаге е отдал Земното Божество, но не сме си помисляли,...
-..., че замесника му ще изглежда толкова вкусен, колкото си ти.
Тримата говореха за мен, като за храна! Усетих как ми се разширяват очите и как изведнъж усетих, че идването ми тук е една огромна грешка.
Започнах да пищя и побягнах. Зад мен трите чудовища изкрещяха нещо и ме подгониха. Най- вероятно ме искаха за следобедна закуска или за вечеря. В следшащия момент хлапетата се появиха, крещяха името ми и се обърнах. Видях децата тичащикъм мен и чудовищата боричкащи се , опитвайки се да се победят взаимно.
Май наистина не бяха толкова умни...
Виждайки, че се отдалечавам викаха по мен и взаимно се затичаха. В следващия момент се появи и Томое. Всички спряхме, може би той щеше да ме защити!
- О, това е Томое.- изненада се циклопа.
- Може ли да изядем това момиче?- включи се и чудовището с големи уши.
- Надявам се, не си тук, за да ни спреш.- потърка ръце циклопа.
- Може да я изядете- усмихна се лисичия демон.- Нямате нужда от разрешението ми.
- Сигурен ли си?- Изненадани го попитаха.
- Благодарим ти!- Изкрещя коткоптицата.
А аз бях шокирана. Това просто ми дойде в повече. Не можеше да е истина...
- Но ме хванахте в лошо настроение - зловещия глас на Томое се появи, а чудовищата изтръпнаха.
Аз и момчетата отново побягнахме. Тръгнахме към гората, за да можем да избягаме от този свят и да се върнем към нашия. Това ми се струваше най- правилното решение. А зад нас се чуваха писъци...
*********************************************
Мислите на Томое
Безсилно момиче натоварено с правомощията на земно божество.... Ако трябва да я сравнявам с нещо, тя е като патица с праз сложена в тенджера да се готви. Въпреки, че това вече не е моя работа.
**********************************************
- Мисля, че сме достатъчно далеч- предположих на глас
- Предполагам, че да.- предположи единия мъник.
- Нанами- сама, моля те върви при Томое-доно. Имаме нужда от него, на всяка цена трябва да върнем божественният ти пратеник.
- Не, добре съм без него. Прибирам се вкъщи.
И отново започнах да вървя. Нямах намерение да слушам отново глупостите на Томое. Ако желаеше сам можеше да се върне. Но аз нямаше да говоря повече с него. Достатъчно бе наранил гордоста ми.
Зад мен децата започнаха да ме гонят и най-вероятно нямаше да се откажат толкова лесно.
- Но Нанами-сама, ако го накараш да сключи договор с теб ще трябва да се подчинява на всяка твоя дума.
- А? Ще се подинява на всяка дума? Вярно ли е?
- Да, това е едно от специалните правомощия на Земното Божество.
- О, Това е интересно. И как трябва да сключа този договор?
- Относно това, всичко което трябва да направиш е да го целунеш.
По дяволите! Тъкмо се зарадвах...
- Ако успееш да го направиш, той ще бъде твой верен слуга. Ще направи всичко, което поискаш от него.
Просто не можех да го направя! Не! Не! Не! Осъзнах, че тичам опитвайки се да се скрия от Коутецу и Оникари. Но все пак тези деца са проблеми под прикритие. Какво се опитват да ме накарат направя! Просто си отивам вкъщи и точка!
Продължих да тичам, а зад мен чувах как момчетата ме търсят.
- Чакайте, госпожице, може ли да ми помогнете?
А? Отстрани имаше паднала старица с тежък багаж, носеща на гърба си. Погледнах я с любопитство, а тя ми се усмихна мило. Чудех се как ли се е озовала тук. В следващия момент чух гласовете и приближаването на двете хлапета, което веднага ме паникьоса. Изправих старицата и леко се приведох, за да може тя да се качи на гърба ми. Подканих я и когато усетих тежеста върху себе си побегнах с всички сили.
- Препънах се в корена на едно дърво.- Започна да ми сеобяснява, а аз просто бях почти в истерив.
-Къде живеете? Бабче, къщата ти по този път ли е?
- Насочила си се в правилната посока.
Бегло я погледнах и се ужасих. Старицата държеше нож в ръката и се канеше да ме убие. А външния й вид започна да е променя. Ужасена не можех да помръдна. Тогавасе появиха и хлапетата. Двамата я ритнаха и тя изхвърча от гърба ми. Претърколи се и се изправи.Погледна ме ужесточено и видях светещите й очи.
- Тя е демон вещица!- Изкрещяха момчетата. Тогава тя отново започна да ме напада! Имах чувството, че съм изпаднала в дълбок кошмар. Тримата бързо се обърнаха и започнахме да тичаме.
- Няма да ти позволя да избягаш! Позволи ми да те изям! Това ще ми донесе 1000 години живот!
Изведнъж тримата се осовахме в някаква паяжина, която ни дърпаше към нея. Тогава момчетата направиха нещо, при което аз и Оникари не бяхме в плен. Само Коутецу остана в паяжината. Тичешком видях как Коутецу вече беше при вещицата и беше свит на кълбо. Нещо й говореше, а тя се разбесня. Разбирайки, че не съм вътре изхвърли като боклук Коутеци и пак започна да ме гони.
- Нанами- сама, Коутецу призова Томо-доно. Когато пристигне трябва да сключите договора.
- Няма начин!
- Тогава, моля, приеми това.- тичешком Оникари ми подаде малки правоъгълни листчета и четки за калиграфия.
- Какво е това?
- Защитен талисман. Това е още едно от правомощията ти, като Змно Божество. Ако напишеш нещо и го насочиш към врага си, думата приема формата на това, което е написано.
- Наистина?- това определено беше вид надежда.
Взех листовете и четката и започнах да пиша. Когато бях готова го залепих на челото на Оникари и заповядах:
- Превърни се в гигантско божество пазител!
- Ъм... Нанами-сама , заклинанието не може да бъде по-силно от теб.
- Трябваше с това да започнеш!
Както обикновенно започна с основната част пропускайки подробностите. Чудя се дали винаги ще е така? Но в момента не трябва да мисля за това. Имахме по наложителен проблем, който трябваше да решим, защото нямаше вечно да тичаме. Погледнах към листчетата. Оставаха ми още две. Бързо без да му мислянадписах второто с надеждата да ни измъкне, когато вещицата отново пусна паяжините.
Моето копие изпищя, а демона се нахвърли. Захапа главата ми и копието, което бях направила отново се превърна в дърво.
Същевременно с единия си съпътник започнахме да се катерим по едно, нека кажем, изключително високо дърво. Отдолу под нас се чуваха крясъците на демона, който ме обиждаше по всевъзможни начини. Погледнах и последното листче. Сегабеше време да преглътна гордоста си и да помоля за помощ. Спряла на първия по-висок клон започнах да пиша:
"Томое, спаси ме!"
Вече плачеща продължих да се катеря. Погледнах надолу и изпищях. Не можех да продължа, беше прекалено висока! Над мен Оникари ме молеше да продължа, а под мен демона се катереше като и аз не знам какво...
- Приближава ни!- изкрещях в паниката в следващия момент докато се усетя ме беше хванала за глезена. Започна да ме дърпа надолу, а аз пищях като луда.
- Изглежда, че си в капан, Нанами.
Това беше гласа на Томое! Значивсе пак е чул съобщението ми! Погледнах го, а лукавата усмивка беше на лицето му.
- Чух, че си в беда и веднага долетях... да те погледам от висока, това е.
- Какво?!
Разярена от Томое изритах с крак вещицата и тя полетя надолу. Докатерих се до клона, на който стоеше Томое. Задухана спрях, а той се доближи до мен. Отново ми се усмихна лукаво и заговори:
- Искаш ли да те спася? Искаш да ти помогна, нали? Ако плачеш, умоляваш и признаеш, че си пълна абдалка, бих могъл да ти помогна.
- Та кой иска помоща ти?
Изхлузих се и започнах да падам, но за щастие се хванах за един клон.
- Нанами-сама повтаряйте след мен, "Бях глупачка!"- Коутецу говореше отгоре.
- Няма!
- Поискайте му прошка!
- Няма!
- Томое-сама, моля те!
- Казах, не!
- Ще ти помогне ако кажеш едно от тях! Нали, Томое-доно?
- О, да.- обади се Томое и скочи на моя клон, на който висях.- Както казахте ще и помогна- и той нервно се усмихна- Сега, давай.
- Нанами-сама, кажи го!
- Не искам!
-Нанами-сама, кажи го!
- Не ща! Предпочитам да направя това, отколкото да пълзя в краката му!
Надигнах се от мястото, на което висях, хванах кракът на Томое и се пуснах с другата ръка. Тежеста на тялото ми тласна Томое да падне с мен. А изненадан не реагираше по никакъв начин. Полетели вече надолу чух крясаците на демона и виковете на момчетата.
- Глупачка! Можеше, просто да го кажеш, знаеш го, нали?
Падаше с лице към мен. Двамата се гледахме в очите, а гнева в очите му бликаше.
- Ще позволиш на упорството ти да те убие?
Време беше. Трябваше да го направя, иначе наистина думите му щяха да се окажат истина. Хванах го за кимоното и го придърпах към себе си. Хванах след това лицето му и го целунах. Отново го погледнах в очите и му заповядах:
- Томое, спаси ме!
Очите му се разшириха и устата му се отвори. Явно свързването е минало по план. Около ръцете му се появиха златни окови и след това изчезнаха. Томое спря да пада, а гледаше ръцете си и оковите около тях, но за сметка на това аз продължих надолу.
- Проклятие!
Изкрещя лисичия демон и се спусна надолу. И тогава той ме спаси. Бях в ръцете му, а главата ми върху раменете му, така бавно слизахме надолу обгърнати в светлина. Отгоре децата се чуваха.
- Нанами-сама, сега вече си истиско Земно Божество.
Вече стпили на земята, Томое ме гледаше сърдито, а аз се почувствах неудобно заради целувката. Предполагам и лицето ми беше румено.
- Какво си направил с плячката ми!
- Слизай, проклета старица.
Този тон сравнен с убийство ме караше да потръпна. Томое ме пусна и ръцете му се обвиха в сини пламъци. В следващия момент започна да я замеря с тях.
Не след дълго вещицата беше свалена и вързана, а Томое я риташе и крещеше.
- Благодарение на теб отново съм божествен пазител! Колко дълго да чакам за свободата си? Какво ще кажеш за себе си? Ах ти... ти...
- Аз съм само една немощна стара дама! Какво правиш?!
- Немощна?! Мислиш се за забавна?
- Томое...- време беше и аз да се намеся.
- Какво?- разярен се обърна към мен, но аз нямах нищо против.
- Благодаря ти, че ме спаси.
Нежно и щастливо му се усмихнах, а той ме гледаше. Не излъчваше никаква емоция, изследваше лицето ми. Единственото, което забелязах, бе че едно от лисичите му уши помръдна. Явно чрез тях изразяваше част от емоциите си.
- Нека се върнем в храма, Томое.
Подканих го и четиримаа тръгнахме към изгряващото слънце.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7
