Здравейте приятели, днес няма да ви представям моите хорър разкази, а на вместо това ще разкажа за място, което наскоро посетих.
Името на местността се казва Еленско и се намира на 2 км, източно от края на град Пирдоп. Впечатли ме т.нар.” еленска базилика “.
Това е раннохристиянски храм, който е бил построен през IV век. Сега има запазени риини и контури на храма, който е бил сринат почти до основи от турските нашествия 1700г.
Еленската базилика, през своето съществуване, е било активно средище на книжовността в епохата по време на Втората българска държава и е действала до края на 17 век. Варварски разрушена, сега има само останки, по които можем да градим преклонение си.
По архитектура базиликата е имала крепостни стени и кули подобни на охридската крепост, които част от тях все още могат да се видят. А по архитектурните данни, тя е от типа укрепени храмове, напомняща и на обновената от цар Самуил базилика до Преспанското езеро.
Затова може да заключим, че самата Еленска базилика е била нещо изключителна и величествена.
Мястото е обявено за културна и архитектурна ценност. Но в покрайнините на град Пирдоп видях една стара и порутена сграда. Личаха опити за укрепяване и възстановка, но твърде неубедителни и биха казала, неуспешни.
Сега дори и нагазих във висока до колене трева. Част от останките й са оставени и времето да доразруши и погълне. Става за паша за животни, с тази трева наоколо. Няма никого да учуди гледката, ако се навъртат и добичета наоколо.
Замислих за моя роден град – Стара Загора. Сега не живея там, но когато се връщам, го виждам все по-красив и забелязвам, че хората там обичат историята и почитат миналото.
Споменавам го неслучайно – исках чрез тази статия да ви призова да се замислите за вашите градове и за това, което са били, за историята, която могат да ви разкажат. Дано и някой Пирдоп и околията обърне внимание и види моят призив. Нека съхраним културното ни наследство, да не го оставяне да произвола!
Историята не разединява и ако сега кажете, че в момента има по- наложителни проблеми за разрешаване, ще ви помоля да видите отново снимките и да не подминаване корените и историята, които ще ни обединят за всичко, което се изпречи пред нас и чака да решение.
