Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2016 12:57 - EXO фен фик :) част 3
Автор: mimolinka92 Категория: Забавление   
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове:
1



  • Госпожице, събодете се, моля Ви. Пристигнахме вече.
    - Ммммммм….
    - Госпожице, вече сме в Корея, моля Ви, събодете се.
       Миша спеше на седалката си, а около нея се подмятаха празни бутилки вино и пресушени чаши. Момичето се поразмърда и отново изстена. Не искаше да става, а и беше много пияна. Напрежението и леката депресия я накараха на се напие. Стюардесата продължаваше да събужда Михаела, докато накрая не получи нужния резултат. Двете се погледнаха и стюардесата се усмихна вежливо. Отново повтори, че вече са на летище Сеул и че трябва да се напусне самолета, при което Михаела поклати глава и стана. Взе си дамската чанта и тръгна да излиза, като от време на време залиташе. Вече навън момичето се засмя и продължи да върви. Накрая вече намираще се на терминала се поогледа и установи че наистина се намира в Сеул, и брат й я чакаше.
    - Баткооооооо!
    Виждайки го Миша се засмя и започна да подскача на едно място и да му маха. Виждайки я момчето също и махна и тръгна към нея. Стигайки до нея силно я прегърна и я вдигна да я завърти. Пускайки я на земята усмивката му се стопи. Започна да души въздуха и се надвеси над сестра си. Отдръпна се леко и я погледна възмотен:
    - Ти евентуално да не си пияна?- директно зададе въпроса си.
    - Евентуално само малко. Вече отрезнавам, дори почти съм трезва, затова нека идем и да вземем куфара ми и да си ходим. Ок?
      Иван въздъхна и я поведе към следващото гише. Стоейки пред куфарите двамата затърсиха нейния, като в края на краищата не го намериха. Двамата се запътиха към едно гише, където Иван се беше заел със случая и накрая двамата тръгнаха да си ходят. Вървейки изведнъж Михаела се спря и погледна брат си. Очите и се насълзиха, а устата и леко се отвори.
    - Мисля, че ще повърна…
    - Не, няма да го направиш в средата на летището, Миша!
      Брат й я гледаше с ужас. Поогледа се и наистина се намираха в средата на летището, а аколо тях имаше много хора. Мислейки как да помогне на сестра си, тя се наведе и червеникава течност започна да излиза от устата й. Възмотен грабна дамската й чанта и изсипа нещата й на земята, след което я сложи пред устата й, но вече беше късно. Тя беше приклюбила.
    - Аз, съжалявам много.
    - Няма нищо, мисля че по-голямо унижение не съм преживявал, затова всичко е наред.
    - Не, всъщност не съм приключила, брат ми, проблема е че току що ми дойде.
    Изваднъж Иван започна да търси дамски превръски в нещата, които беше изсипал на земята, но такива нямаше. Поогледа се наоколо, а минувачите ги зяпаха и им правеха снимки. Целия почервенял, той се обърна към сестра си:
    - Тук няма дамски принадлежности.
    -Да, знам. Затова казах, че съжалявам. Останаха в големия куфая, който най-вероятно е изгубеи.
    - Искаш да кажеш, че трябва да ида да взема?!
    -Желая ти успех.
          Михаела го потупа по рамото взе си чантата, натъпка нещата си отново навътре и се затича към тоалетната. От друга страна стоящ сам до повърнатото Иван си сложи качулката, а някакви чистачи се появиха. Момчето им благодари и се извини, а след което намери най-близката аптека. Отиде до дамските превръзки и взе тези със най-многото капчици. Набързо плати и отново се запъти към летището. Отиде до дамската тоалетна и си взе телефона. Набра номера на сестра си, но тя му затвори. Отново я набра, а тя отново му затвори. Написа и съобщение, че е пред дамската тоалетна, а тя, като една истинска българка никога не излизала от България се провикна като първия селянин:
    - Влез и и ги подай!
    - Не мога да повярвам…- промълви на себе си Иван- Не мога! Тук не сме си в къщи! Ела и си ги вземи!
    - Казах ти, че не мога! Ела и ми ги донеси!
    - По дяволите!
          Произнесе момчето и влезе вътре, а няколко жени започнаха да крещят и да бягат от женската тоалетна. В момента, в който той и подаваше нужните неща, охраната вече беше влязва в дамската тоалетна и го задърпаха навън. Чуваха се много думи на корейски, а момчето повтаряше едно и също. Михаела се заслуша и се замсли над действията си. Май самата ситуация не беше не както трябва… Излизайки от тоалетната Миша започна да се оглежа наоколо, но брат й я нямаше. Затова лека по лека се отправи към изхода. Достатъчно зле й беше, че да се притеснява за странични неща като брат си например. Но пък от друга гледна точка нямаше как да се справи в страна изцяло различа от нейната с език, който малко от малко разбираше. Така че излизайи отвън в чуждата страна тя просто се облегна на стената и се отпусна свичайки се надолу.
    -Миша!
         От някъде се чу гласът на брат й. Момичето започна да се оглежда насам, натам, но не го виждаше. Накрая една ръка я хвана за рамото и я дръпна нагоре. Тя погледна фигурата, която я дърпаше и видя, че това е Иван. Леко му се поусмихна, и после усмивката и замря. Коремът я болеше страшно много, а и нямаше сили за това действие.
    - Охраната ме изгони заради това, че съм влезнал  в дамската тоалетна.
    - Кофти.
    - Честно да ти кажа, никога не съм предполагал, че това нещо ще го преживея в столицата на Южна Корея.
    - А аз честно да ти кажа, скоро не се бях дънила. Трябваше да го направя все някъде. Сега тази вечер ще мога да спя спокойно.
    - Не се и съмнявам… Ела малко по нататък съм паркирал.
    - Добре.
        Двамата се запътиха към колата на Иван, като неговия телефон не спираше да звъни и той да вдига. Накрая стигайки до колата, той я отключи и двамата отвориха вратите. Иван се настани на шофьорското място, а Миша остана права. На пасажерското място до шофьора имаше малко куче.
    - Тук има куче.- Миша го каза така все едно потвърждава факта.
    - Да, представяш ли си знам. Това е моето куче.
    - Аха… И това означава да седна отзад нали?
    - Ами, радвам се че сама стигна до този извод.
       След което момичето се премести на задната седалка и си сложи колана. Колата потегли, а милият й брат продължи да говори по телефона на корейски език. От друга страна тя започна да оглежда сградите около себе си с леко отворена уста. Имаше толкова много сгради и толкова много коли, че все едно бяха в щатите, а не в страна малко по- голяма от България.
         Има няма след около 30-40 минути двамата пристихнаха пред една двуетажна къща, голяма колкото една стандартна къща в България. Иван паркира и слезе от колата, взе кучето и след което отвори вратата на сестара си. 
    - Това е временният ни дом.- момчето се усмихна и се запъти към него.
    - Какво искаш да кажеш?
    - Този дом е осигурен от мястото, на което работя. При евентуално напускане или някаква друга причина, вече няма да живея тук. А ти, драга моя сестро, както е известно си мой гост и ще се разполагаш във временният ни палат.
    - А какво е това куче?
    - То е мое. Казва се Моли и е на 5 месеца. Породата и е гонче и се надявам да се отнасяш с нея като с кралица.
    - Ок, ама не е ли ловджийска порода?
    - По принцип да, но е с епилепсия, затова не се шашкай. 
        Така двамата лека по лека с кучето се отправиха към дома си с очакване на следващия ден.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimolinka92
Категория: Забавление
Прочетен: 11509
Постинги: 16
Коментари: 3
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30