Днес беше деня, в който Михаела щеше да пътува за Южна Корея. Стояща в стаята си преглеждаше за последно куфара, дамската чанта и документите. Всичко трябваше да е изпипано и да е под контрол. Родителите и обикаляха в апартамена и нервничеха, брат й постоянно и пращаше съобщения в социалната мрежа, а тя не знаеше къде се намира. Сигурно това щеше да бъде най-дългия й ден в живота. Силно въздъхна и се съсредоточи погледна часовника и се провикна:
- Татко! Време е да ме закараш до летището!
  И в следващия момент баща й влезе в стаята, взе куфара, майка й взе дамската чанта, а тя документите. Слязоха долу до колата и тръгнаха. Миша сложи слушалките си на ушите и пусна старата си MP тройка, за да не хаби батерията на телефона си. Настани се в поза за спане на задната седалка и затвори очи. Сега беше момента да поспи за известно време, защото после на дали щеше да има този лукс. 
    Три часа по-късно вече се намираха в София на летището и се отправяха на терминал две. Миша погледна часовника си и върдъхна. Движеха се по график. Беше 10:30 часа, а полетът беше от 12:00. Имаше достатъчно време да мине всички процедури, през тоалетните, да се сбогува с родителите си и да се настани в самолета. 
- Мамо, отивам до тоалетна.
  После се отдалечи от родителите си и се запъти към тоалетните. Когато отиде се поогледа в огледалото и се се стресна от себе си. Всъщност се чудеше, как майка й и баща й не и бяха казали, че от спането изглежда ужасно. Косата и хвърчеше навсякъде, гримът й беше размазан, а от дясната част на брадичката й имаше сумати засъхнала слюнка.
- По дяволите!
  Сама изруга на глас, а някакви момичета влязоха в тоалетните, когато я погледнаха започнаха да и се хулят, а тя се изчерви. От малка мразеше да е в център на вниманието и да я коментират. Всъщност сега дори беше по-зле, злепоставяше се самичка. Все още емоционално нестабилна от спането, очите и се насълзиха. 
“Ужас, сега не му е времето да се правя на някакво азглезено голямо хлапе! Стегни се, Михаела, вече и голяма!”
  След малкия си мислен монолог, Миша бръкна в дамската си чанта и изкара мокрите си кърпички. Започна да трие грима си, а след това да го възтановява, когато приключи с него се зае с косата. Самата тя, като момиче със силно изразени извивки и страхотно лице, много и подхождаше косата й да буде събрана от едната страна и пусната от другара. Затова и в момента си оправяще тази си прическа, която с толкова много старане си я беше направила. И като за последно щрихи се парфюмира и се погледна в огледалото. Страхотната й прическа допълнително и правеше лицето по-слабо, а котешкия грим на очите, и издължаваха кристоално сините очи. Тънките и висящи обеци издължаваха тънкия й врат, а меките вълнени дрехи допринасяха за мекия й и благ характер. Усмихна се леко на себе си и изкара телефона. Направи си една бърза снимка и я прати на най-добрите си приятели- Атанас и Никола. Прибра си нещата в чантата и тръгна. От оправяне на външния си вид беше изгубила сумати време. Когато отиде при родителите си и двамата бяха сърдити.
- Да не заспа в таз тоалетна?- почна да мърмори баща й.- Толкова време седя там, че останахме с впечатлението, че ще изпуснаш полета!
- Димитре, моля ти се, млъкни. Миша знае какво прави, не е малка.- Майка й я защитаваше.-  Как щеше да протече полета ти?

-От тук излитам в 12:00 часа, което е след 30 минути, след което в Москва имам престой някъде около 5 часа и накрая правя връзка с друг самолет и отивам на летището в Сеул, където там трябва да ме чака батко. 
- Ще те помоля, когато пристигнеш при брат си да ни звъннете, за да сме спокойни, че всичко е наред. Все пак за първи път пътуваш сама и то на толкова голямо разтояние.
- Стига де, не съм малка. Мога и сама да се оправям с нещата от живота.
- Да затова все ти се случват някакви странни неща- започна да мрънка баща й- строши колата на майка си, беше подпалила апартамента, беше наводнила лаборатория в университета докато учеше и не на последно място те бяха задържали в полицията за побой.
  Нямаше какво повече да каже. В този случай, баща й беше прав за всичко. Хубавата новина в цялата тази ситуация бе факта че беше време да тръгва. Сложи си куфара на лентата мина през терминала за сканиране, помаха за довиждане на родителите си и показа на стюардесата билета си. 
   Малко по-късно вече в самолета настанена си сложи колана и изкара книга за четене от дамската си чанта. Погледна телефона за последно, а на него имаше 2 съобщения от Атанас и Никола. И на двете пишеше едно и също: “Извънземното се връща на Марс! Ура, Земята е спасена  ”. Миша им се усмихна и им отвърна подобаващо. След което изключи телефона и си сложи предпазния колан. Не след дълго самолета потегли. Капитанът поздрави пътниците, а стюардесите помагаха на хората нуждаещи се от помощ. 
- For where your travels, miss? - някаква възрастра дама стояща до Миша я заговори.
- South Korea, you?
- Me too.
Двете се усмихнаха една на друга и възрастната дама се отпусна на мястото си и заспа. Миша леко се усмихна и направи същото.
  Няколко часа по-късно стояща на летището в Москва, Миша се чудеше какво да прави през оставащите няколко часа. С никой не беше завързала приказка, за да идат да пият по кафе. Беше прочела малкия роман, който носеше в себе си, а на MP тройката й беше паднала батерията. Като цяло голяма скука. Настани се на едни седалки в общите части на летището и погледът и започна да шари напред и назад. Престоя й в Москва щеше да бъде най-скучния и някога в целия живот.
- Михаела, това ти ли си?- и пред Миша се появи някогашния й познат Ангел.- Толкова се радвам да те видя! Но какво те води насам?
- Здравей и на теб. - леко му се усмихна- Нищо особено отиван на гости на брат си. Ами ти какво се случва с теб?
- Нищо особено, работя като програмист и сега обикалям света.
- Това е страхотно! Искаш ли да пийнем кафе някъде?
- С най-голямо удоволствие.

  Така двамата отидоха в най близкото кафе и се заприказваха. Оказа се че през периода, в който не са се виждали, Ангел освен, че си е намерил страхотна професия, се бе оженил и имаше малка дъщеричка на три годинки. А тя му разказа, че е завършила университет и сега е волна причка. Разказа му за мечтите си и за това, че няма няма намерение скоро да се обвързва. А той й споделли щастието от семейния си живот. Накрая на разговора той и даде визитката си и и каза, че може да му звъни, когато има нужда от помощ или за по едно кафе.
    След няколко часа, вече качена в другия самолет Миша се замисли за факта, че нищо същественно не е направила с живота си със сравнение с Ангел и как едва ли скоро щеше да направи. Но сега не трябваше да мисли за това, а трябваше да се съсредоточи над престоя си в Корея и факта, че престои при брат си толкова време, колкото си пожелаеше. Погледна часовника си и се усмихна само след още малко време щеше да изпълни мечтите си. Усмихвайки се си поръча бутилка вино и се отдаде на пътуването.