-Как се казваш?

-Евгений Герберсгаген.

- От колко време си в България?

-Почти 4 години и 9 месеца.

-Защо избра точно България?

-След училище исках да отида да уча в страна, за която никой не знае и не говори. Така в ума ми се появи България. Прочетох в интернет статии за тук и затова дойдох. Дори препоръчах на една приятелка медицината в България и тя също реши да дойде тук. Сега учи в Американския колеж в Благоевград.

-Разкажи малко за себе си.

-На 23 години, родом от Караган в Казахстан.

-Какви ти бяха първите впечатления за България?

- Когато пристигнах в страната бях много изморен от пътуването, но тук ме посрещнаха мъж и жена, които ми помогнаха първоначално. Самата гара след като я разгледах не ми хареса, а ескалатора не работеше- всъщност той все още не работи. Най-голямо впечатление в началото ми направи площадът на четирите религии.

- А с какъв транспорт дойде от Казахстан?

- С влак. Първо до Москва и после с друг влак до София.

- Не е ли много пътя с влак!?

-Казахстан е много големи и ако искам да отида до голям град пътувам около 20 часа. Затова 5 дни не ми се струваше толкова тежко.Единственото беше, че майка ми ми даде една торба, която да дам на една жена в България, но я забравих във първия влак, с който пътувах. Така я забравих в Москва.После един приятел ходи до гарата и я намери. Накрая, разбира се я занесох.

-Как ти се струват взаимоотношенията на хората в България сравнение с взаимоотношенията в твоята родина?

-В началото тук беше спокойно и с отпусната атмосфера. Можеше спокойно да се разхождаш спокойно през нощта и и никой не те безпокои. Много се изненадах, когато веднъж група пияни мъже минаха покрай мен и нищо не ми направиха. Другото е че момчетата си махат космите. Дори все още не мога да го приема. В Казахстан това се наричат хомосексуалисти.Самите момичета там не го харесват. Също така не ми харесва, че всички момичета пият и пушат, псуват и говорят наравно с момчетата. Тук външно хората са по отворени, но нямат уважение помежду си, дори когато помолиш някой да се обадиш по телефона, те лъжат че нямат пари в телефона или че им е спряна сметката. В България не дават място на възрастните хора в градския транспорт- при нас не е така. Тук ми харесва, че хората са по-спокойни, имат позитивна нагласа към новите неща. Например не се бият след като са пили след купон.

- Усещаш ли някакъв расизъм в България?

-Да. Не от всеки втори, но се случва. Особено ако не си показал, че си чужденец. Тогава го усещаш навсякъде. По автобусите най-често, но не от всеки, просто от някои.

-Ако имаше възможност да се върнеш назад във времето със опита ти от последните години, би ли избрал пак България?

-Няма как да върнеш времето назад, а и не искам.

-Ще ни разкажеш ли нещо за Казахстан?

- В Казахстан се намират най- големите планини на Земята. Също най-високата пързалка в Света е пак в Казахстан. Преди няколко години в Казахстан се провеждаше азиатските игри „Азиада”. В Казахстан има 94 химични елемента от Менделеевата таблица. Един литър бензин в Казахстан е 1 лев, докато в България е 2,40 лева. Казахстан е деветата най-голяма държава в Света. Държа да кажа, че държавата няма нищо общо с филма „Борът”! Филмът е сниман в румънските селища. Казахстан има много интензивна икономика, най-богатата и развиваща се страна в централна Азия.

-Какъв е официалния език там?

-Официалният език е казахския, но повечето хора не го знаят. Самия казахски език прилича на турския, но разговорния език е руският. Всъщност има градове в южната част където хората не знаят руски, а само казахски. Докато в северната, централната и източната част хората говорят руски, защото има хора от различни народности и не е известен толкова казахски език.

-Тъй като знам, че си вегетарианец, искам да те попитам какво ти е мнението за вегетарианството.

-В началото заради здравето започнах да търся начини за правилното хранене. Но преди си мислех, че вегетарианството е глупост и че мъжът е създаден да яде месо, но после осъзнах, че това е стереотип. И сега страшно много харесвам вегетарианската българска кухня.

- За кухнята-разбрахме, а сега нека те питам за любимия ти плод.

- Грейпфрутът.

-А любимо занимание?

- Различни неща- спорт, четене, семейната работа, близките хора, научаването на нещо ново.

-Имаш ли си идол в живота?

-Не. Има хора, които уважавам и от които се уча, но идол нямам.

-Като край на интервюто ще те попитам дали ще кажеш нещо специално на нашите читатели?

- Да се обичат един друг, да се уважават и да дават повече от себе си.